От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

143 години от Баташкото клане

На 5 май при потушаването на Априлското въстание през 1876 година е извършено Баташкото клане. Днес се навършват 143 години от кървавото събитие. Избита е по-голямата част от българското християнско население в Батак. То е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни оценки са избити между 1 400 и 5 000 души.

Ски Апартмънтс България припомня Вазовото стихотворение „Възпоминания от Батак“, (от едно дете).

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? 
Хе, там зад горите… много е далече, 
нямам татко, майка: ази съм сирак, 
и треперя малко, зима дойде вече… 
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: 
помня го клането и страшното време. 
Бяхме девет братя, а останах сам. 
Ако ти разкажа, страх ще те обземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях… 
С топор ги сечеха, ей тъй – на дръвника; 
а пък ази плачех, и ме беше страх. 
Само бачо Пеню с голям глас извика… 
И издъхна бачо… А един хайдук 
баба ми закла я под вехтата стряха 
и кръвта потече из наший капчук… 
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз 
с брадвата в ръцете и нещо продума… 
Но те бяха много: пушнаха завчас 
и той падна възнак, уби го куршума. 
А мама изскочи – откъде – не знам, 
и над татка фана да вика, да плаче… 
Но нея скълцаха с един нож голям, 
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти. 
Не знам що не щяха и мен да заколат: 
но плевнята пламна и взе да пращи, 
и страшно мучеха кравата и волът. 
Тогава побягнах плачешком навън. 
Но после, когато страшното замина, 
казаха, че в оня големи огън 
изгоряли и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря, 
и школото пламна, и девойки двесте 
станаха на въглен – някой ги запря… 
Та и много още дяца и невести… 
А кака и леля, и други жени 
мъчиха ги два дни, и ги затриха. 
Още слушам, чичо, как пискат они! 
И детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? 
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. 
Той пари с котела сбираше за тях… 
А поп Трендафила с гвоздеи коваха! 
И уж беше страшно, пък не бе ме страх, 
аз треперех само, но не плачех веки. 
Мен и други дяца отведоха с тях 
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе, 
мене ме запряха нейде под земята. 
Аз из дупка гледах синьото небе 
и всеки ден плачех за мама, за тата. 
По-добре умирвах, но не ставах турка! 
Като ни пуснаха, пак в Батак живях… 
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста: 
клахме ги и ние, както те ни клаха! 
Но нашето село, чичо, запустя, 
и татко, и мама веки не станаха. 
Ти, чичо, не си чувал за Батак? 
А аз съм оттамо… много е далече… 
Два дни тук гладувам, щото съм сирак, 
и треперя малко: зима дойде вече…

ВНИМАТЕЛНО ПОДБРАНА СЕЛЕКЦИЯ ОТ НАЙ – ИЗГОДНИТЕ АПАРТАМЕНТИ ЗА ПРОДАЖБА В БАНСКО!

Join The Discussion

Compare listings

Compare